За да бъдат решенията за борба с фалшифицирането наистина ефективни в осигуряването на сигурността на веригите за доставки, да помагат на публичните органи да гарантират законната търговия и да насърчават доверието на потребителите, те трябва да отговарят на съответните международно установени изисквания за ефективност, известни още като стандарти ISO.
ISO е Международната организация по стандартизация. Тя е базирана в Женева и е най-големият и международен орган за определяне на стандарти в света, който издава технически стандарти, обхващащи почти всяка индустрия (1). Нейни членове са националните органи по стандартизация на повечето страни по света.
Стандартите ISO са набори от правила и критерии, които са международно съгласувани от експерти. Те се предлагат под различни форми (например продуктови стандарти, насоки, кодекси за практика и методи за изпитване), но в основата си стандартите ISO са формули, които описват „най-добрия начин да се направи нещо“. Те са номерирани във формат „ISO nnnn:yyyy – заглавие“, където nnnn е номерът на стандарта, yyyy е годината на публикуване, а заглавието е заглавието на стандарта.
Съществуват редица стандарти ISO, които имат за цел да гарантират, че технологиите за борба с фалшифицирането са подходящи за целта. Повечето от тях са насочени към доставчиците на технологии и съдържат критерии за това как да се проектират и прилагат решения. Съществуват обаче два стандарта ISO, които са предназначени за потребителите. Това са:
ISO 22383:2020 – набор от насоки, които помагат на предприятията да решат кое решение за удостоверяване на автентичност е подходящо за тях, като определят критерии за ефективност и предоставят методи за оценка на ефективността;
ISO 22384:2020 – набор от насоки, които помагат на търговските марки да създадат и наблюдават план за защита на своите продукти срещу различни видове измами, като фалшифициране, копиране, презареждане, сив пазар и др.
Два от стандартите, насочени към доставчиците на технологии, също заслужават да бъдат споменати накратко. Това са: ISO 22378:2022 (ръководство за повишаване на оперативната съвместимост на системите за идентификация на обекти и системите за удостоверяване на автентичност) и ISO 22381:2018 (ръководство за повишаване на оперативната съвместимост на независимо функциониращите системи за идентификация и удостоверяване на автентичност).
Стандартите ISO са обект на строги ограничения на авторското право; публично достъпни са само резюмета и информативни раздели на документите. За да получите достъп до пълното съдържание на даден стандарт ISO, трябва да закупите стандарта от ISO или от асоцииран национален орган по стандартизация.
Като се има предвид това, в настоящата глава е представен преглед на областите и принципите, обхванати по-специално в ISO 22383:2020 (който е най-подходящ в контекста на настоящото ръководство), и е направено кратко въведение в другите споменати стандарти, с цел да се осигури отправна точка за дискусии, вземане на решения и евентуално прилагане.
(1) Телекомуникациите са обхванати от Международния съюз по далекосъобщения.