Технологията за споделена счетоводна книга е форма на съхранение на цифрови данни, която има за цел да създаде по-бързи и по-сигурни начини за предаване, получаване, проследяване и извършване на транзакции. Блокчейн е най-известната форма на технологията за споделена счетоводна книга. Тя използва децентрализирана архитектура, без да има нужда от доверени посредници. Всички данни, свързани с дадена трансакция, включително нейният произход, трябва да бъдат потвърдени от всички участници в блокчейна. След като бъдат потвърдени, данните за трансакцията се криптират и се съхраняват в нов блок. Копие от криптираните данни се включва и в следващия блок, като образува връзката във веригата. След като данните са добавени към блока, те никога не могат да бъдат изтрити, което позволява на участниците да проверяват цялата история на дадена трансакция. Идеята за блокчейн се породи от необходимостта да се намери начин за защита на цифровите валути от риска от копиране. Това доведе до създаването на биткойн, първата в света „криптовалута“, която използва силна криптография, за да позволи онлайн плащанията да се изпращат директно от една страна на друга, без да минават през финансова институция.

Описание
 

Блокчейн е вид технология за „споделена счетоводна книга“, при която всички компютри, участващи в мрежата (възли), разполагат с идентично копие на счетоводната книга (която по същество представлява база данни с трансакции). Всеки път, когато в счетоводната книга се добавя нова трансакция, записът на тази трансакция се появява и в копието на всеки участник. Децентрализираната архитектура на блокчейна означава, че освен факта, че поддържа дублиращи копия на счетоводната книга в реално време, всеки възел в системата проверява и всяка извършена трансакция, преди тя да бъде добавена като нов запис. Следователно блокчейнът не зависи от един вътрешен или външен субект за валидиране, наблюдение или проверка на трансакциите или за промяна на данните; всичко това се извършва от мрежата. Тези характеристики гарантират последователността на всички съществуващи данни в блокчейна. Освен това, тъй като всички данни, съхранявани в блокчейн, са достъпни за всички от самото начало, предишните трансакции могат лесно да бъдат проверени и проследени.

Терминът „блокчейн“ идва от комбинацията на „блок“ и „верига“, където:

• блокът е записът на трансакция (например прехвърляне на физически активи от един участник в мрежата към друг); а
• веригата е инфраструктурата, която свързва блоковете.

Компонентът на веригата работи чрез функция „хеширане“ – алгоритъм, който криптира данните за трансакцията, като ги превръща в низ от букви и цифри с фиксирана дължина. Функцията за хеширане е необратима, което означава, че по принцип не може да бъде дешифрирана. След като нова трансакция бъде проверена, данните се хешират. Всеки нов блок съдържа свой собствен уникален хеш и уникалния хеш на предишния блок, като свързва двата блока и създава връзките във веригата. Това улеснява разкриването на всякаква фалшификация в блокчейна, тъй като фалшификаторът би трябвало да промени хеша в следващия блок, за да прикрие следите си, и след това хеша в следващия блок, след което и в следващия блок и така нататък. И това не би трябвало да се прави само в една счетоводна книга, а във всички счетоводни книги във всички възли, свързани с блокчейна.

Блокчейн системите се класифицират според достъпността (публични или частни) и възможността за редактиране (с разрешение или без разрешение).

• В публичните блокчейн системи без разрешение всеки може да участва в мрежата и да чете и записва данните, без да се нуждае от разрешение. Тези блокчейни по своята същност са прозрачни, тъй като всички действия в мрежата трябва да бъдат потвърдени от всички участници и да бъдат видими за тях. Всяко действие, което не е видимо за всички участници, не може да бъде правилно потвърдено. В публичните блокчейни с разрешение всеки може да чете данните, но само избрани участници могат да ги записват.
• При частните блокчейни е необходимо разрешение за присъединяване и участие в мрежата. На участниците може да бъде присвоена комбинация от разрешения за четене и запис. Тази възможност за задаване на различни разрешения на участниците в мрежата е особено полезна за контексти като здравеопазването, където определени действия и информация трябва да бъдат запазени в тайна, но участниците се възползват от сигурността на споделената инфраструктура.

Употреби
 

Въпреки че блокчейнът е все още доста нова технология, вече има някои решения, които се използват за борба с фалшифицирането. Наред с други неща, такива решения позволяват на дружествата да създават собствени идентификатори на продуктите и да наблюдават собствените си вериги за доставки. Не съществува единен стандарт за използване на блокчейн за борба с фалшифицирането, но примери могат да се намерят в сектори като луксозни стоки, диаманти, селскостопански храни, електроника и фармацевтика.

Изпълнение
 

За да Ви дадем представа как блокчейнът може да бъде приложен на практика, ето пример за това как той би бил използван за осигуряване на сигурността на фармацевтична верига за доставки

• Участниците във веригата са производителят, опаковчикът, търговецът на едро, дистрибуторът, лекарят и др. Участникът може да бъде устройство, лице или организация. На всеки участник се присвоява ключ, който обозначава специфичната му дейност в мрежата. Първоначалната самоличност на участника е скрита и той е известен само чрез тези ключове – „производител“, „опаковчик“ и т.н.
• Лекарствата са „активите“ във веригата. На всяко лекарство се дава уникален ключ (или хеширане). Идентификаторът на лекарството е прикрепен към него под формата на QR код.
• Трябва да се избере конкретна блокчейн мрежа, в която да се съхраняват записите на транзакциите. Bitcoin Blockchain (мрежата пионер), Етериум, Hyperledger и BigchainDB са някои от примерите за мрежи, които се предлагат на пазара.
• Всички необходими трансакции се съхраняват в блокчейн. След като информацията за дадена трансакция е въведена в блокчейна, тя никога не може да бъде променена.
• Участниците използват мобилно приложение, за да извършват трансакции чрез блокчейн.
• Когато се произвежда ново лекарство, производителят създава уникален хеш, който да му бъде присвоен (уникален идентификатор). Лекарството се регистрира в блокчейна. То ще се счита за цифров актив в блокчейн мрежата и неговият хеш ще се използва за проследяването му във всеки един момент в цялата мрежа.
• Собствеността върху лекарството може лесно да се прехвърли на друг участник чрез мобилно приложение. Възможните сценарии са:
  • търговецът на едро закупува лекарството от производителя – производителят физически прехвърля лекарството на търговеца на едро и едновременно с това в блокчейна се регистрира трансакция за прехвърляне;
  • търговецът на едро продава лекарството на друг търговец на едро, дистрибутор или аптека – прилага се същият процес на прехвърляне и регистрация;
  • лекар закупува лекарството от аптеката – лекарят ще използва приложението, за да получи идентификационния номер на лекарството, и като проследи пътя му през блокчейна от производителя до аптеката, ще може да види дали лекарството е оригинално, или фалшиво:
    • ако лекарството е оригинално, ще бъде показана цялата му история на продукта;
    • ако то е фалшиво, няма да бъде показан никакъв запис.

Разходи
 

Определянето на общите разходи, свързани със създаването на търговско блокчейн решение в производствен мащаб, не е лесно, тъй като всяко решение е много специфично за конкретния контекст и мащаб на внедряване. Основните фактори, които оказват влияние върху разходите, са видът на използваната блокчейн мрежа (публична или частна) и обемът и размерът на трансакциите. Трябва да се има предвид също така, че блокчейн решенията изискват значително количество енергия за захранване на техните скорости на обработка и производителност и като такива са много по-енергоемки от централизираните мрежи от типа peer-to-peer.

Въпреки това блокчейн веригите спестяват средства в други области. Тъй като решенията, базирани на блокчейн, предоставят начини за гладко и сигурно изпълнение на договори и плащания без участието на трети страни, те премахват проверката от трети страни и разходите за трансакции, свързани с настоящите физически процедури за сключване на договори и извършване на плащания.