Тази технология използва специален вид лазер за изрязване на много близко разположени канали с различна дълбочина във всякакъв вид подложка или повърхност. Върху гравирането могат да се наслагват изображения, лога, текст или идентификационни кодове, които придобиват нови цветове, когато се гледат под различен ъгъл. Често бъркани с холограми, тези изображения се възпроизвеждат много трудно. Основното предимство на тази технология е, че маркировката е неотделима от продукта и следователно е много трудно да бъде подправена.
Съществуват три основни техники за лазерно гравиране:
- отгряване – известно още като лазерно щамповане на повърхността, при което се маркират черни метали и титан чрез нагряване на повърхността и предизвикване на окисляване под нея, което обезцветява метала във формата на маркировката;
- истинско лазерно гравиране – техника, която премахва материал от повърхността на продукта във формата на маркировката (използва се особено за метали, пластмаси и керамика);
- дълбоко лазерно маркиране – високоспециализирана процедура, при която маркирането се извършва на определена дълбочина в повърхността на продукта (който обикновено е метален).
Лазерни разрези могат да се правят върху широк спектър от различни материали: хартия и картон, етикети, кожа, фолио, гума, пяна, дърво, тъкани, PET, PVC, стъкло, камък, желязо, никел, стомана, неръждаема стомана, алуминий, електрически компоненти и др.
Предвид разнообразието от фактори, свързани с лазерното гравиране – вид на продукта, който трябва да се маркира, материал и техника на гравиране – тук е трудно да се посочат конкретни изисквания за изпълнение. Въпреки това може да се каже, че в производствения процес ще трябва да се направят значителни промени.
С лазерното гравиране са свързани и доста значителни разходи, които обаче зависят от конкретния контекст, използвания материал и техника.