Технологиите за отпечатъци от повърхности и лазерният анализ на повърхности се използват за генериране на уникален идентификатор въз основа на въздействието на физически случаен процес, който поради своето естество не може да бъде възпроизведен или копиран. 

Съставът на повърхностите на материалите се анализира с помощта на техники, които идентифицират структурните различия, характерни за всяка повърхност. Въз основа на тези разлики се генерират идентификатори, които позволяват продуктът да бъде идентифициран по уникален начин. 

Например чрез анализ на структурните разлики, които се образуват върху силициеви фолиа (т.нар. „бръчки“), могат да се създадат уникални идентификационни кодове на случаен принцип. Тези кодове са еднозначни, подобно на човешките отпечатъци, и възпроизвеждането им е технически невъзможно. 

Метод, основан на този принцип, се използва за производство на етикети, които са лесно четими с оптичен четец. Той се състои в покриване на субстрат от наночастици със силициеви полимери. Изсушаването на субстрата води до неговото свиване и до появата на структурни различия, или „бръчки“, върху полимерното покритие. Чрез анализ на тези „бръчки“ е възможно да се генерират уникални идентификационни кодове на случаен принцип. Необходимо е специално устройство за разчитане на кода и сравняването му с тези, които предварително са съхранени в референтна база данни.