Всяка ДНК верига съдържа уникална последователност от генетична информация. Тази информация, наричана още генетичен отпечатък, е уникална за всеки отделен жив организъм. Уникалността на ДНК я прави идеална за криминалистични разследвания и използването ѝ за определяне на бащинство и откриване на генетични заболявания е добре известно. Кодирането на ДНК използва същата основна идея за борба с фалшифицирането. При него в продукта или опаковката се имплантира уникален код на ДНК, който го прави проследим, разпознаваем и проверим. Тази технология е съвместима с всички видове материали и следователно може да се прилага за най-различни продукти, като бутилки с алкохол и техните етикети, парфюми, рафинирани горива и банкноти.
Кодирането на ДНК имплантира молекули, съдържащи специално генерирани ДНК кодове (или ДНК маркери), в отделни елементи или продукти. Основната ДНК последователност може да бъде модифицирана, за да се създаде почти неограничен брой уникални маркери, които могат да се използват за индивидуална идентификация на всяко от защитените изделия. ДНК маркерите могат да се прилагат към всички видове материали, което означава, че те могат да се прилагат както към продуктите, така и към техните опаковки. Етикетите са невидими с просто око и са стабилни и постоянни. Те оказват слабо въздействие върху околната среда и са нетоксични. ДНК се нанася бързо и е необходимо само най-малкото количество – съотношението между ДНК и материала е абсолютно миниатюрно – което оставя свойствата на продукта незасегнати. Специализирани лаборатории трябва да извършат специфични тестове, за да открият и проверят имплантираните кодове на ДНК.
Тази технология осигурява юридически призната система за сигурност, която може да се използва в съдебни производства за доказване на неправомерни действия съгласно националните закони. Въпреки това може да се наложи провеждането на специфични съдебномедицински тестове в подкрепа на предоставената информация.
Най-разпространените решения, които понастоящем се предлагат на пазара, са патентно защитени.
Кодирането на ДНК се използва успешно в машиностроенето, хранително-вкусовата, фармацевтичната, текстилната и нефтохимическата промишленост, както и от кредитни институции. Популярните приложения включват маркиране на рафинирани горива, парфюми, дрехи и всякакви видове опаковки.
Предвид разнообразието от видове продукти, които могат да се използват за кодиране на ДНК, е трудно да се определят изискванията за прилагане на тази технология. Промените, които трябва да се направят в производствения процес, зависят от вида на продукта, който ще се етикетира, и от метода на етикетиране.
Тъй като наличните понастоящем на пазара решения за кодиране на ДНК са защитени с патент, цената им се контролира от притежателите на патента.