Мастилата от тази категория съдържат метални пигменти, които реагират силно на магнити. Тези „магнитни люспи“ могат да бъдат открити и разчетени от специални устройства. Магнитните мастила се използват най-често за сериализиране и номериране на банкноти и чекове. Те обаче могат да се използват и за кодиране на документи с магнитен баркод, чрез който информацията може да бъде разчетена и документите да бъдат удостоверени.
Най-известната технология с магнитно мастило е MICR (разпознаване на знаци с магнитно мастило), която се използва в много страни за номериране на чекове (набор от знаци, разположени в долната част). Тя е описана в стандарта ISO 1004.
Номерата MICR се магнетизират върху плоскостта на хартията, като северният им полюс е отдясно. Стилизираните, заоблени символи ги правят лесни за разпознаване от хората и за разчитане от машините, тъй като формата им създава уникална форма на вълната, която може лесно да бъде идентифицирана от системите за разпознаване на символи. Магнитното мастило (обикновено съдържащо железен оксид) гарантира, че цифрите MICR се разчитат надеждно от устройствата за разпознаване на знаци дори когато са били изписани или по друг начин закрити от конвенционални мастилени знаци, като например печати за анулиране.
Магнитните мастила се използват най-вече върху банкноти, документи, чекове, марки и кредитни карти.
Ако искате да отпечатате магнитно мастило директно върху повърхността на продукта(ите) си, трябва да се уверите, че разполагате с подходящите процеси за това по време на производството. Процесът на отпечатване ще трябва да бъде адаптиран, за да се гарантира, че мастилото се нанася в желаната позиция.
Разходите, свързани с магнитните мастила, варират значително в зависимост от начина на използване. Поради това тук е трудно да се даде обща представа за необходимите инвестиции.